Бях сама...Само аз и дъжда. Той идваше тихо, разхождайки се наоколо с тихи и деликатни стъпки. Издигаше се пара тъй като е лято и беше като рая: толкова чудно, за да бъде истина...
"Бяхме сами... Аз и дъжда... Той дойде така тихо, обиколи ме деликатно, а след стъпките му оставаше само пара... Беше лято... И беше рай... Твърде чудно, твърде истинско..."
Предложение :)
ОтговорИзтриване"Бяхме сами... Аз и дъжда... Той дойде така тихо, обиколи ме деликатно, а след стъпките му оставаше само пара... Беше лято... И беше рай... Твърде чудно, твърде истинско..."
.... например... :)
Поздравче от мен. Обичам дъжда :)